Дълго обмислях формата на този постинг - дали да бъде отворено писмо до фирмата или с публицистична насоченост. Първо, защото съдържа факти, част от които са вече дискутирани. Второ, бих искал да пресека опитите в
блога на Алекс проблематиката да се представи за частен случай, не е такъв.
Поводът
Формалният повод да пиша изобщо по темата е наскоро състоял се разговор със съсед, който отвори дума за разпределителните кутии и усилватели на доставчици, поставени в нашия вход. Докога - каза ми той - всеки ще си прави каквото му скимне? И е прав, защото различни оператори („Нет Ис Сат”, "Центрум груп", „Евроком”, „Пауърнет”, „Мегалан” и др.) окабеляват без да имат право на това.
Буквата на закона
Ползването на общите части на сгради при режим на етажна собственост, съгласно действащата нормативната уредба става без съгласието на съсобствениците, когато се прави преустройство на собствени помещения, за да се задоволят жилищни нужди на членовете на дадено домакинство, ако тези промени не касаят помещения, предназначени за общо ползване. За изменение на съществуващите общи инсталации и за прокарване на нови такива обаче се изисква писмено разрешение от етажната собственост. Според Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС) стопанисването на общите части (стълбища, коридори, полуетажни площадки, покриви и пр.) е в правомощията на Общото събрание. На 3 юни 2005 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с Министерството на транспорта и съобщенията издават Наредба №17 за правилата за изграждане на кабелни далекосъобщителни мрежи и съоръженията към тях. В нея е записано следното:
Чл. 40. (1) Изпълнението на кабелна съобщителна инсталация в съществуваща сграда се извършва със съгласието на собственика, съответно - собствениците в етажната собственост, въз основа на представена проектна документация за монтажните работи, които ще бъдат извършени.
(2) Съгласието по ал. 1 се дава еднократно при първоначалното изграждане на
кабелна инсталация.
(3) Съгласието по ал. 1 се постига с обикновено мнозинство, в съответствие с
изискванията на Правилника за управлението, реда и надзора в етажната собственост и се удостоверява с протокол от общо събрание.
По смисъла на тази наредба "кабелни далекосъобщителни мрежи" са кабелните мрежи за предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или пренос на данни, за пренос на радиосигнали и/или телевизионни сигнали, и/или за предоставяне на услугата "достъп до Интернет". Нека се върна към онзи мой прословут диалог с Директора по техническите въпроси на „Мегалан Нетуърк” ООД Иво Джоков, когото цитирах в предходна публикация. Тогава попитах с чие разрешение окабелява, съответно споменах, че би следвало да плаща наем за това, че ползва общи части, ако входа реши. Ще наблегна на съществен нюанс. Писмено разрешение от Общото събрание за присъствие в общите части се изисква независимо дали безвъзмездно или срещу парично обезщетение (наем) доставчикът на данни ги ползва, за да осъществява търговска дейност. Обратното, което всички доставчици на Интернет и кабелна телевизия правят, е самоуправство. По същата изкривена логика утре например с режещи клещи ще прекъсна кабелите на всички оператори и това няма да бъде незаконно, но е неморално. Защо? Частната собственост е свещена. В Америка, която споменаваме под път и над път, малцина ще си позволят лукса да нахълтат в чужд имот без разрешение. Ако продължим аналогията и елементаризираме проблемата, това е все едно да поставите ксерокс или машина за кафе в хола на комшията или на произволно обществено място и да печелите без да дължите никому нищо. Ето защо г-н Джоков няма основание да се удивлява на моята реакция. Не е прав, че търся лични облаги, задавайки този въпрос. Тогава репликира, че в случай, че Общото събрание реши той да плаща наем, то това ще рефлектира върху таксата, която щяла да се вдигне. Чиста проба спекулация, защото подобна възможност трябва да присъства в Договора и Общите условия. Там обаче няма такава опция, следователно всяко необосновано повишение на цената на услугата без да е вписано изрично в индивидуален или общ договор с клиент и оповестено по подходящ начин, е незаконно. Няма пряка връзка между цената за ползване на услугата „Доставка на Интернет по локална мрежа” и решението на Общото събрание, каквото и да е то – положително или отрицателно, за възмездно или безвъзмездно монтиране на оборудване из общите части. И тук стигаме до симптоматиката в отношенията търговец - клиент в днешна България.
Извиването на ръце
"Г-н Добрев явно е разбрал, че все пак няма по-добър избор от нас и дойде да подпише договора без променени общи условия", твърди Иво Джоков. Съзнавате ли, че клиенти се печелят с диалогичност, с флексабилност, а не с инат и упорство, от позицията на силата? В договора има две страни, които са равноправни и се съгласяват за нещо, а не са в субординация помежду си. Да не говорим, че подписах договор и предплатих таксата за една година едва когато г-н Гашаров ми се обади, че въпросната "уиндоуска" клауза отпада. Разбира се, че нямаше техническа възможност да го направя на нова бланка с корекциите буквално часове след Вашето решение, но да не задълбаваме.
В Общите условия на „Мегалан Нетуърк”, раздел II т. 2 се казва:
Клиентът е длъжен да съдейства по всички възможни начини на Доставчика и неговия технически персонал за доброволното уреждане на евентуални спорове с останалите обитатели на жилищната сграда.
Спорове за какво – "за" и "против" незаконното ползване на общите части ли?! Преведена на човешки език тази клауза подканва всеки клиент на „Мегалан” да направи така, че фирмата да не плаща на етажната собственост, ако тя изиска подобно нещо. В противен случай, по думите на г-н Джоков, цената на услугата ще скочи. Чиста проба изнудване, неравноправна клауза, вкарана под формата на условие да убеждаваш комшиите колко е готино да се мотаят кабели из общите части. Забележете извратената логика - комуникационното обурудване е поставено без съгласието на собствениците в дадена сграда, но ползващите услугата са длъжни да осигурят денонощен достъп на техниците до него. Основен принцип е, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Допускаме, че в даден вход/блок (има такива случаи) фирма хикс няма клиенти. Независимо от това провайдърите са длъжни да поискат разрешение преди да окабеляват и там. За съжаление същите влизат брутално навсякъде и се разпореждат на принципа
"Моето си е мое, чуждото е общо"
Иво Джоков си позволи неуместно сравнение. Попита ме дали БТК, Електроразпределение и ВиК плащат наем на входа. Не бива да се оправдавате с безобразията на монополите, г-н Директоре. Разбира се, че искането на разразрешение от етажната собственост би забавило сроковете, които чертаете за нови територии, но законите и поднормативните актове са, за да се спазват. В случая поставяте етажната собственост пред свършен факт.
Защо „Мегалан” и подобни се държат като каубои от уестърн – влизат с шут където поискат?
Защото няма работещ механизъм за контрол, а глобите, ако ги има са символични. Длъжни да следят за спазването на цитираната по-горе Наредба, в която дори не са предвидени санкции за нарушителите, са МРРБ и Дирекцията по национален строителен контрол (ДНСК). Контролен орган също е и Комисията за регулиране на съобщенията, защото ISP-ата предлагат далекосъобщителна услуга. От КРС обаче могат да извършат проверка за качеството на връзката и да налагат санкции при нарушаване на лицензията. Ако клиент прцени, че правата му са нарушени, би могъл да подаде жалба или сигнал до Комисията за защита на потребителите, която проверява има ли основание и излиза с правно предписание, което обаче не е императивно. Това обясни г-жа Румяна Братанова - шеф на Дирекция "Защита икономическите интереси на потребителите" в КЗП. Едва при системни нарушения може да бъде наложена глоба, но това не стряскало никого. На практика в IT-бранша, както и в редица други сфери цари хаос, а институциите си прехвърлят топката под мотото на колективното безхаберие. Ще върна назад лентата, за да припомня защо се срещнах с г-н Гашаров – юрисконсулт на „Мегалан”, за да няма спекулации. Първо, защото в прав текст заявих, че с Договора и Общите условия не съм съгласен, няма да ги подпиша в този вид и съответно отказаха да ме включат, което е тяхно право. На второ място - исках да отправя писмено предложение за промени. И трето, но не последно по важност, е изразът за „минимум Windows 98” операционна система в Общите условия, който бодеше очите. Ще бъда коректен докрай – решенията за евентуални промени в Общите условия и в Договора с крайни клиенти са изцяло в правомощията на „Мегалан Нетуърк” ООД. Моята цел бе да катализирам процеса. Ето защо е нелепо да се твърди, че търся изгода, най-малкото лична. Според мен г-н Гашаров прекрасно съзнава, че предложените от мен текстове са издържани, конструктивни и смея да кажа, умерени. Нека ги припомня:
- Предложих в раздел II т. 2 от Общите условия да отпадне уточнението за „минимум операционна система".
- Предложих в раздел „Права и задължения на доставчика” от Договора да бъде вписана нова ал. 3 на чл. 4, според която доставчикът „не създава предимства на отделни потребители и групи по отношение на една и съща услуга” и нова ал. 4, където да бъде изрично упоменато: „Доставчикът разглежда и взема отношение по молби, жалби и предложения от клиенти в едномесечен срок от датата на постъпването им”.
Тези проектоклаузи не са неоснователна претенция, каприз, приумица. Подобни текстове съществуват в договори на други големи доставчици на Интернет. Споделих и по-рано, че прегледах десетина типови договори на фирми, няма да откриваме топлата вода и колелото. Г-н Гашаров обаче контрира, че „Мегалан Нетуърк” не е административен орган, за да се подават жалби и предложения до тях, а промените в Договора и Общите условия могат да станат със санкцията на КРС, ако инициират това, но процедурата била тромава. Споменах също за правната възможност хора с увреждания, ползващи Интернет да получават процентно намаление на услугите, които фирмата предлага срещу представяне на документ от ТЕЛК/НЕЛК. Това е европейска практика, а също и на някои родни телекомуникационни компании. Като цяло срещата бе полезна. Трогна ме, в интерес на истината, че г-н Гашаров прекъсна отпуска си, за да се видим. Благодарен съм и на г-н Джоков, че между нас имаше известна чуваемост. Не приемам обаче маньовъра да се прехвърлят проблемите от болната глава на здравата, да се замазват или пъхат под черджето. Това се опита да направи г-н Директора в
блога на Александра, където е преценил, че би могъл да отговори на въпросите, които поставям. Прави впечатление, че изтъква качеството на услугата, за да разфокусира вниманието на аудиторията. Разбира се, че „Мегалан” предлага качествена услуга, денонощна поддръжка и приемливи цени. Никой не го отрича и в края на краищата това е мечтата на всеки леймър. Какво се получава - задължениeто, което провайдърите имат [да предоставят достъп] се превръща в предимство и трябва да повтаряш мантрически нон-стоп, че са велики с чупка в кръста, така ли? Кому е нужна подобна сервилност? Любим похват на Джоков вероятно е, когато чуе въпроси, които не галят слуха му, да ги измества с
Минути за реклама
Директорът по техническите въпроси изтъква, че работи и в неделя, в което няма лошо, и определя тезите ми като „едностранчиви”. „Комуникацията не е съвсем така, както е представена в неговия [т. е. моя] блог”, пише той и продължава: “Бизнеса е бизнес, защото оптимизира разходите си. Не може да се отделят 99% от ресурсите за обучение на неща [има предвид свободни операционни системи], които ползват 1% от потребителите”. По този начин пояснява защо служителите му не са инструктирани да помагат на потребители с нещо различно от Windows. „Не може да си сложиш дистрибуция, която сам не можеш да настроиш и да го искаш от нас”, казва Джоков. Причината да се обадя на съпорта всъщност бе, че служителка в офиса в „Надежда” ме информира, че връзката е PPPoE и не бях наясно с настройките за този тип връзка, каква вина имам, че е некомпетентна? За "стандартен" тип, за каквато се оказа по-късно че става въпрос, не бих и помислял да питам. Нормално е да потърся съдействие, та аз съм клиент и си плащам, нали? „Техниците са обучени да настройват масовите операционни системи и никога не се е налагало да настроим линукс. Всеки, който се интересува бива свързан с админ и проблема му е решен”, пише Джоков. Г-н Директоре, „Мегалан” по дефиниция е доставчик на Интернет, а не фирма за компютърно обучение, както споменавате. Защо тогава в Общите условия до преди месец се визираше Windows като задължително условие да станеш абонат, а служителите от call center-a ориентират само ползващите въпросната ОС? Това е дискриминация към останалите. Дали са 1%, 0.01% или 10% е без значение. Да видим какво е записано в Закона за защита на потребителите:
Глава Шеста
Неравноправни клаузи в потребителски договори
Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: […]
т. 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
[…] т. 18. други подобни условия;
Според г-н Джоков щом сте с ОС различна от бозата, може да ви включат, а може и да не ви включат. Може да помогнат, но може и да не помогнат, ако не са на кеф. Защото наличието на „минимум Windows 98" беше условие, за да си абонат на "Мегалан". В прегледаните от мен десетина типови договора на други доставчици НИКЪДЕ не фигурира подобно изискване. Там се говори за „крайни устройства” или „крайно комуникационно оборудване”, визира се хардуерна съвместимост с мрежата на провайдъра, нищо повече. Ясно е, че няма пречка по еди-кой-си протокол потребител Иванчо да получи достъп без да е фен на Microsoft. Радвам се, че спорния текст (изцяло в ущърб на клиента) бе заличен. „Преценихме, че с цел да избегнем бъдещи конфронтации е по-разумно да отпадне текста за „минимум операционна система” и го заменихме с друг, който е много по-рестриктивен, но това никой не го забеляза, което само говори колко пристрастна беше атаката срещу нас”, е тезата на г-н Джоков. Г-н Директоре, ако си направите труда
да гуглирате ще установите, че десетки хора са били недоволни от тази клауза и го споделят из форумите. Тя презюмираше, че в момента на свързването клиентът е с инсталиран Windows, което е пълен абсурд, ако важи за всички. Ваш ангажимент е да доставяте Интернет, а с каква ОС е потребителя не е проблем на дружеството. Следва емблематичен текст за финал в отговора на г-н Директора. Той счита, че „плюя по доказала се фирма". За него било „абсурдно” и „губене на време” ходенето по инстанции, за да отпадне „безмислено словосъчетание” от Общите условия. Целта ми не е да злепоставя, да правя черен пиар, да се конфронтирам, още по-малко да тиражирам неистини. Артикулирането на проблеми в блогосферата, като част от публичното пространство, е най-естественото нещо. Нищо абсурдно не виждам човек да отстоява правата си и да алармира институциите от които зависи те да бъдат спазвани, ако искаме да живеем в бяла държава. В този смисъл битката на гражданското общество предстои.
